В процеса на получаване на етилов алкохол като изходна суровина могат да бъдат използвани различни култури с по-високо или по-ниско съдържание на нишесте – ръж, пшеница, царевица, ечемик и тритикал (високоустойчив на гъбични и вирусни заболявания и при ниски температури хибрид между ръж и пшеница). В зависимост от изходната суровина е различно количеството на получавания етанол от килограм зърно. По литературни данни най-високо е то от ечемик, а най-ниско от царевица. Разбира се тези стойности зависят силно и от вида на влаганите в процеса на ферментация ензими, които играят ключова роля в процеса на подготовка на изходната суровина за същинския ферментационен цикъл.
Ензимите влагани в процеса на получаване на етанол чрез ферментация могат условно да се разделят на две големи групи – задължителни и незадължителни (или наречени още помощни). Вторите могат да са различни в зависимост от използваната изходна суровина и нуждите за предварителната й подготовка за процеса на ферментация, но често пъти техния правилен подбор и присъствие в ензимния микс е ключов за крайният добив на етанол (известен като рандеман).
Кратка характеристика на отделните ензими влагани в процеса на ферментация
Задължителни ензими
α-амилаза - представлява ензим, притежаващ способността да хидролизира α-гликозидни връзки в природни полимери, такива като нишесте и гликоген;
Глюкоамилаза – ензим, притежаващ способността да хидролизира 1-4 свързани α-D-глюкозни остатъци, както и 1-6 свързани α-D-глюкозни остатъци със специфично следващо свързване.
Незадължителни ензими 
β-глюканаза - представлява ензим, притежаващ способността да разгражда β-глюкани;
Пулуланаза - представлява специфична глюканаза, проявяваща своето действие към полизахарида пулулан, който е изграден от свързани малтотриозни остатъци и е още известен като  α-1,4; α-1,6-глюкан. Любопитно е, че пулулана, представлява добавка, класифицирана съгласно стандартизираната система на ЕС като E1204, влагана в редица козметични продукти като глазиращ агент и сгъстител;
Ксиланаза - ензим разграждащ полизахарида β-1,4-ксилан, който е основна съставна част на хемицелулозата;
Протеинази (известни още като протеази) – Група ензими способни да катализират процеса на протеолиза или хидролиза (разграждане) на пептидна (амидна) връзка в молекулите на белтъците и пептидите, като по този начин спомагат хидролизата им до прости аминокиселини. В зависимост от аминокиселините, намиращи се в активният им център и някои допълнителни специфики в техният механизъм на действие, те се делят на няколко подгрупи: серинови протеинази, тиолови протеинази, аспартови протеинази, треонинови протеинази, глутаминови протеинази и металопротеинази.