Използването на възобновяем етанол в транспорта води до средно 79% по-ниски емисии на парникови газове в сравнение с бензина. Това показват най-новите сертифицирани данни от ePURE – асоциацията на производителите на възобновяем етанол в ЕС. Изчисленията обхващат целия жизнен цикъл – от суровините, през производството, до използването на горивото в двигателя.

С други думи, възобновяемият етанол от ЕС не просто допринася за декарбонизацията на транспорта – той вече я постига с измерими и сертифицирани резултати.

Как се измерва екологичният ефект на етанола?

Оценката на въздействието върху климата не се базира само на емисиите при изгаряне на горивото. Използва се цялостният подход „от източника до резервоара“ (англ. well-to-wheel), който включва:

  • Емисии от отглеждането на културите (например царевица или пшеница);

  • Енергията и процесите по ферментация и дестилация;

  • Транспортирането и съхранението;

  • Изгарянето в двигателя.

Според ePURE, възобновяемият етанол, произведен в ЕС, постига средна редукция от 79% на парникови газове в сравнение с бензин, като при някои инсталации стойностите надхвърлят 90%.

Какво стои зад тези числа?

Резултатите отразяват постоянните инвестиции в по-ефективни технологии и устойчиви практики. През 2024 г.:

  • 96% от използваните суровини за етанол в ЕС са били култури, одобрени от ЕС като устойчиви;

  • Значителна част от инсталациите използват енергия от възобновяеми източници или високоефективна когенерация;

  • Страничните продукти от производството на етанол – като шротове и белтъчни фуражи – заместват емисионно интензивни суровини във фуражната индустрия.

Етанолът и Зелената сделка на ЕС

Според целите на ЕС за климатична неутралност до 2050 г., транспортът трябва да намали драстично въглеродния си отпечатък. В този контекст етанолът е едно от малкото горива, които вече са налични, устойчиви и с доказан принос.

Вместо да чакаме масовото навлизане на електромобили, ЕС може да използва потенциала на наличните нисковъглеродни решения – особено в сектори като:

  • Лекотоварен и селскостопански транспорт, където модерните двигатели са съвместими с по-високи концентрации на биоетанол (E10, E85);

  • Автомобили в употреба, които съставляват по-голямата част от автопарка и ще останат активни още десетилетия;

  • Железопътен транспорт в някои региони, където електрификацията е икономически нецелесъобразна.

Защо възобновяемият етанол е по-ефективен от биодизела?

И двете горива са част от портфолиото на възобновяеми решения, но има няколко разлики в тяхната екологична ефективност:

  • Биодизелът често има по-високи „вградени“ емисии заради източника на маслото и производствения процес;

  • Етанолът води до по-ниски емисии на фини прахови частици и NOx, подобрявайки качеството на въздуха в градовете;

  • Възобновяемият етанол от зърнени култури не води до заграбване на земя или хранителни дефицити, тъй като съществува паралелен поток на фуражи от същите инсталации.

Въздействие върху селското стопанство и регионалната икономика

Производството на етанол не само намалява емисиите, но и подкрепя:

  • Доходите на земеделските производители, като осигурява стабилен пазар за зърнени култури;

  • Създаването на работни места в селските региони;

  • Изграждането на кръгова биоикономика, при която отпадъчните потоци се рециклират в нови продукти – протеини, въглероден диоксид за индустриална употреба и др.

Колко още може да се подобри?

Според ePURE, техническият потенциал за оптимизация е значителен:

  • С използването на вторични суровини и отпадъци (2G етанол) се постигат още по-ниски емисии;

  • Прилагането на улавяне и използване на въглероден диоксид (CCU) вече е реалност в някои инсталации;

  • Нараства и интеграцията на ферментирали остатъци в биогаз инсталации, което затваря цикъла на емисиите.

 

Източник: ePure