Повечето любители на уиски добавят вода към напитката и има защо, тъй като това прави ароматите по-силни. Добавянето на вода към алкохола кара повече молекули, носещи аромати, да се придвижат към повърхността на питието, като по този начин се постига по-изразен вкус.
Уискито се произвежда чрез дестилация на ферментирали семена. Първоначално концентрацията на алкохола е около 70%, като тя пада до около 55-65% в процеса на отлежаване. Следва разреждане с вода до около 40% преди напитката да се озове в бутилките.
Изследванията по отношение на разреждането и ароматите включват работа на учени от Университета Линей в Швеция, която разглежда гваякола, едно от органичните съединения, които придават вкусови нюанси на уискитата. Гваяколът придава опушения аромат, който е по-типичен за шотландските уискита и се получава чрез опушването на малцов ечемик с торфен огън. Според проучването това съединение се намира по-близо до повърхността на чашата уиски, когато етанолът в нея е до 45%. При по-високи концентрации, етаноловите молекули потапят гуаякола по-навътре в течността.
Като добавят вода към уискито консуматорите искат да постигнат по-добър вкус. Колко вода ще се добави зависи от индивидуалните предпочитания.
Също така препоръчва се слабо или никакво разреждане за много стори уискита, където водата може наруши баланса на ароматите.
